автор: Patrizzia

Сто разбити каруци развяват продрани чергила,
в колелетата кални тя – болната зима, квичи,
пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.

Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли
виждат пътя разкалян, в очите им пада тъма.
Звънка песен предпролетна нежно ги гали,
пролетта я измисли и думи написа сама.

И минава полека табор през селата безшумно,
белоснежната птичка над него – надежда, лети.
Щом в сърцето ѝ циганско чардашът лудият лумне,
тази пролет тъгата ще стъпче с две боси пети.

https://youtube.com/watch?v=IPYHy8k9Z34&si=EnSIkaIECMiOmarE