автор: YOTOVAVA

Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли.

Дали е примес с непознати билки
и шепа пепел от червен тамян –
понякога сърдечните горчилки
нахлуват често в изказа ми прям.

Аз всяка тишина ще ти разкажа,
така че в нея да останеш гост –
ако си пътник, прималял от жажда.

Тя – колко е дълбока – не е важно.
Понякога след премълчан въпрос
най-истинският отговор се ражда.