автор: mi_me_to

Тук си. Където те оставих.
Не си мръднал. Не си се променил.
И аз тъй, само остарявам,
и не разшивам съня,
да шия стих.

Скъсах ли, обърках ли го шева…
Накриво съм поръбила небе.
Гръмотевично.
Синьо до студено,
но свило в шепота,
шепа светли дъждове.

Сега ще си прощавам думите.
А те каквото ми простят.
Диша ми се в това безумие.
Да бъда в себе си.
А в мен стихът.