Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 6
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: mig
:: Kalo-yan
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: pastirka
:: Patrizzia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазрошен ум
раздел: Избрано поезия
автор: mariq-desislava

(Живот с Аспергер)


Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.
Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души
на замръзнали кокичета,
а емоциите -
съвършена демонична пустота.

Тъничките нишки на залезите
са просто застинали трофеи,
а слънцето - небесна брошка
в разрошения ти ум.

Опитвам се да си внуша,
че това е еволюция на мозъка,
нов вид мислене,
а не полюшваща се диагноза.

Мога да повярвам вече в каквото и да е -
бивало или
небивало,
щом ще ти помогне,
мое безкрайно чакано,
изгревно дете.


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.01.2023 @ 09:52:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 14:36:33 часа

добави твой текст
"Разрошен ум" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разрошен ум
от zinka на 17.01.2023 @ 12:07:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за това стихотворение, МариДес!!
Колко е болезнено, когато искаш да си полезен, а многото ти усилия се увенчават със незадоволителен резултат, понеже такава е кармата!
А как да пренесем вярата си, обичта и търпението си в заобикалящата ни, понякога толкова жестока социална среда?!
Ще изпратя стихотворението ти някъде, с надежда да породи разбиране и доброта...!


Re: Разрошен ум
от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 16:39:52
(Профил | Изпрати бележка)
Аз ти благодаря, Зинка, не очаквах такъв отклик. Приемането е част от процеса, твърде дълго имах жестока съпротива (срещу диагнозата), но пък този толкова чакан син е безценен и ще направя всичко по силите си, за да се чувства приет и от другите.{}

]


Re: Разрошен ум
от Marta на 17.01.2023 @ 12:56:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Такова е. Еволюция. Темата е изключително деликатна и непозволява такава категоричност, но аз си позволявам - за мен няма ненормалност и изобщо заклеймяването в различност е нещото, което може да ме изкара извън кожата ми. Малоумниците, които съдят с лека ръка и обичат обобщавките и етикетите.

Вярата е нещото, което прави всеки един свят, определя границите. Колкото по-голяма - толкова по-широк. Безгранична ти желая!


Re: Разрошен ум
от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 17:20:18
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен коментар! Наскоро четох изследванията на един професор, според когото този синдром наистина представлява еволюция на мозъка, само новите хора го притежават. Това не е болест, а различност действително.{}

]


Re: Разрошен ум
от Marta на 21.01.2023 @ 14:27:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Нещо съм се ядосала и сега гледам какво съм начаткала и как. Не се отричам - тъкмо такова ми е отношението не просто на думи. Вече трудно може нещо да ме изкара извън търпение и да ме накара да сложа червена точка на човек, не червена - черна! Тесногръдието и неприемането на различие! Мирозданието ме тества непрестанно, с което ми помага, естествено, да разбера едно - трудно е една по-големшка душа да се побере в тялото. Някои души просто не могат да бъдат о/граничени. Те се изплескват, разливат, излизат от рамките. И нормалната обществена реакция е - лудост! Лудостта, в която и да е епоха, могат да си позволят, без да им дреме на жилетката, пардон - на фрака, единствено богатите хора. Та и паритет ти желая, Ем-Ди. Да не ти дреме на Арманито :) *

]


Re: Разрошен ум
от mariq-desislava на 24.01.2023 @ 21:12:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за ядосването - безценни неща създава.{}

]


RE: Разрошен ум
от mitkoeapostolov на 17.01.2023 @ 13:56:00
(Профил | Изпрати бележка)
Много красиво. Работя с деца с различни потребности от 20 години и мнението ми е, че на всяко дете Бог дава и взема по нещо. Просто за повечето деца не е толкова видимо какво е дадено и какво е взето.


RE: Разрошен ум
от mariq-desislava на 17.01.2023 @ 20:08:26
(Профил | Изпрати бележка)
Различността винаги ми е била приоритет, съвсем съзнателно я търся цял живот. Отличаващите се от "стадото" са ми на сърце, те са носителите на новаторските идеи, според скромното ми мнение.{}

]