автор: YOTOVAVA

Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог.

Дали издялан е от алабастър –
почти прозрачен и така незрим –
сред преспите, гълчавата, децата,
където ние с тебе се топим.

Не се научих да обичам зимата,
но тя със мен е толкова добра –
мълчи греховно бялата гора.

Ще преживея трусовете с климата
и може би докрай ще разбера,
защо да бъда с тебе Бог избра.