автор: Albatros

... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи,
но има нещо тъй велико в Божествения негов смях? –
в сълзица или стон и кикот да бъда ваш, комай, успях,

натресох ви се с гръм и мълнии в неделния ви рахатлък,
щом радостта не ви изпълни, ще си река едно: – Язък!
печалник – в следващите ери, пял ви с volume–то на мах,
се питам кой си ти, Валерий? – нима забравен развейпрах,
В словесната си компарсита ще литна в небесата – вдън.
Човекът, който тихо слита във вашия прекрасен сън.