автор: Albatros

... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер,

комат на гладния да дам –
така ми рече нявга мама,
защото хлябът е голям
и стига винаги за двама,

и пътник подир мъчен друм
да свърне у дома след пътя,
и мисъл – зла като зокум,
душата ми да не помътя,

денят да бъде благ и чист,
и аз – под думите си прости
върху изписания лист
да туря своя честен подпис.

За добрините на света
е беден римният ми речник.
Но вярвам – с малките неща
светът ни прави по-човечни.