автор: mariq-desislava

Да се успокоя е докрай невъзможно.
Не мога да съм себе си,
ако не блуждая в демонична тревожност.
Безпокойството е търкулнало се небе,
от което надничат всичките ми бесове,
а страхът намига и се превръща в ширине.

Панически шепоти вият в главата ми
и витаят непребродени апокалипсиси.
Затрупва ме безкрило ято от пищни тъги,
но знам -
сърцето все някога спира да боли.
Със сигурност.
И само веднъж.