автор: Mojsei

Искам специално да отбележа, че първите две части на "Размисъл", които предшестват този текст имат като своя предпоставка "Мисли" на Paisa.По-нататък размишленията ми нямат нищо общо с въпросните мнения.

1. Баща ми обичаше да повтаря, че в опитите си да надхитри природата, човекът винаги претърпява поражения, а цялата работа е да съдадеш семейство и внимателно да се вслушваш в любовния ритъм, да го издигаш като взаимен чрез съпреживяването и неотлъчно да следваш този път...до края.
2. Невинността е естествена при децата, докато при възрастните тя е продукт на постоянни и упорити усилия.
3. Човек се е разграничил от природата чрез своята дейност, но до такава степен се е увлякъл, че е загубил естествения си облик.
4. Мимикрията на порочността само засилва нейната несъвместимост с добродетелността.
5. Централно място сред добродетелите заема святостта.
6. Любовта към себе си, щом премине в своята противоположност, я обозначаваме като "себелюбие".
7. Запазването на страстите в нормални граници предполага и условия и усилия те да не преминат в нагон.
8. С покваряването на страстите става навлизане в царството на глупостта като една от областите на деградацията.
9. Изтънчената чувствителност се възприема от околните като чар, който покорява като безспорен авторитет.
10. Великите изпитания пораждат и големи страсти, докато великите дела, освен страсти и воля, изискват и разум.
11. Чувствата, които пораждат чувства успяват да убедят по най-краткия и категоричен начин.
12. Изискването за отсраняване на емоциите е противоестествено.
13. Вкусът има предимно емоционална основа и затова е по-уязвим от мнението, което е предимно колебаеща се рационалност.
14. Благодарността е една от най-дълбоките добродетели, възпроизвеждащи хуманната екзистенциалност.
15. Запазването на чистотата на страстите е един от основните въпроси на живота.
16. Усилието да се отблагодариш за стореното добро много често се излива под формата на неблагодарност.
17. В проявите на милост се крие и дребнавост, и пресметливост, но и тщеславие.
18. Възможността и способността да се живее нормално се покрива с представата за щастлив живот.
19. Единстено споделената любов поражда блясъка на слънчевите лъчи в очите.
20. Възпроизводството на човечността на човешкото е висок идеал.
21. Отхвърлянето на парите като ценност предполага да ги имаш в достатъчно количество.
22. Чувства като ревност, завист, корист са доказателство за непълноценна емоционална изграденост.
23. Добродетелите са източник на неблагополучия.
24. Силата на нашата целенасоченост се разбира като воля, а тя зависи от възможността да се използват нужните средства.
25. Да се радваш на чуждите недостатъци е многократно по-голям недостатък.
26. Емоционалната градация на съмнението, преминало в подозрителност се нарича ревност.
27. Гордостта е самосъзнание за притежаваните добродетели, докато горделивостта е нейна корикатура.
28. Святостта е интегрално нравствено качество, характеризирщо нормалното индивидуално възпроизводство, а следователно и наличие на човечност у човешкото.
29. Святостта е и потребност и способност, нужни за самото оцеляване на човечеството.
30. Пороците са страсти, преминали в своята противоположност.
31. Святост е друг израз на интелектуалната способност, разбирана като хармонично единство между емоции, разум и воля.
32. Съпреживяването е инструмент на любовта и на приятелството като непосредствено тъждество, чрез което единият е субективна реалност на другия.
33. Изискването за отстраняване на емоциите по-скоро е изискване за отстраняване на излишните емоции чрез хармонизирането им с рационалноста и с волята.
34. Нормалното съществуване предполага наличието на способост за самоконтрол, развиващ само необходимите потребности.
35. Философията на Карлос Кастанеда, проповядваща разрушаване на сетивността, за да се навлезе в света на невъобразимото, има релни осноания в съвремения свят като доказателство за неговата вероломност.
36. Прагматичната философия има като своя предпоставка нормалната сетивност, разбирана като социално активна дейност.
37. Разумът преценява дали разполагаме с дотатъчно воля за постигане на набелязаните цели.
38. Докато разсъдъкът, чувствата и волята са в спор помежду си, разумът полага усилия да ги сдобри.
39. Здравето е постоянна предпоставка и условие на съществуването ни и затоваспециалните ни грижи за него са необходима страна на поведенческата ни програма.
40. Настроението е огледало за наблюдаване на характера.
41. Естетическото отношение към действителността се възпроизвежда субективно като способност, която наричаме вкус.
42. Много често настроението определя хода на съдбата и това е една от причините хората да го прикриват, да се борят с чувствата си, вместо да ги пускат в обръщение...като нормални.
43. За да си щастлив, трябва освен да имаш вкус и да притежаваш нещата, които харесваш. Да си влюбен е чудесно, но не е достатъчно. За да си щастлив, любовта ти трябва още да е споделена.
44. Неопределеността на оценъчното мислене силно се влияе от въображението, но човек със сигурност знае кога е щастлив и кога - нещастен.
45. Достойнствата са предмет на завист и преследване и затова прикриването им понякога е проява на благоразумие.
46. Непоследователността може да бъде и черта на характера, но и доказателство за наличиието на противоречия.
47. Индивидите са уникални по силата на своята единичност.
48. Постигането и удържането на щастието в среда от нещастници може да се тълкува и като героизъм, докато да си щастлив не е нещо повече от това да си нормален.
49. Философите никога не са презирали богатството. Те просто не споделят гледната точка, че разкошът е израз на богатство.
50. Отхвърлянето на авторитета на силата е така естествено за човешката природа, както и подчиняването на силата на авторитета.
51. Борбата за утвърждаване в обществото следва да се замени от превръщане на обществото в инструмент за личностно възпроизводство, достъпен за всички.
52. Лидерите от времето на "социализма" обявяваха делата си за велики. Днешните лидери се обявяват за демократи, а и тогава и сега тази категория хора се приспособява, улавяйки духа на времето.