автор: Marta

Кой ли от раз е успял да стори възхитително впечатление? -
От деца знаем за оня път, постлан с добри намерения,
Става тъкмо така - всеки от нас, сражавал се за светлината,
всъщност е дялал камъни и за пътя към царство на мрака.

Всеки, който е бил готов да си даде всичките ризи,
е виждал как нуждаещи се за чуждата риза се грижат
и се ветреят парцалите и над нечий ветропоказател -
бяло знаме е ризата ближна, всичко отива на вятъра.

Всичко нахалос, всичко на вятъра - не прави добро без да го искат...
Всъщност какво казвам, приятели? -
Добро прави оня на когото му стиска -
стиска му шапката,
стиска обувката,
шалчето на врата му като за бесене.

Нищо, че винаги ще се намери някой,
който ще ви вини в интересност,
ще търси телето внимателно,
ще ви разпъва на иглен връх.

Който повярва във светлината,
винаги е проглеждал пръв
с ослепителното рискуване
да си извади очите.
Тоя същият си рисува веждите
до края добър на дните.