автор: YOTOVAVA

Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
Отвчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.

Пустее булевардът, жълта шума
край кошчетата за боклук се трупа.
А гарванът в тополата си клюма
и дъжд със сиви длани го захлупва.

Мълчи – без ропот – скитникът у мене,
приклещен сред консерви и балтони,
дордето сприя зад стъклото стене.

Аз за раздели нямам вече време.
Кога съм те загубила – не помня.
А тишината всичко ми отнема.