автор: Skitnica

Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина,
чаша с топло мляко е в ръцете ми.
Ухае пак на зима, на канела и ела,
и Коледа пробужда се в сърцето ми.
Проблясват в мрака хиляди звезди,
а скрежът по стъклата ми рисува
танцуващи снежинка и безброй мечти,
в които всеки дом щастлив е и празнува.
Дано с мечтите си успея да даря
на някои по разум, на други по надежда.
Светът голям да се превърне в добрина
и само не по Коледа, към нея да поглеждаме.