Искам да съм слаба. Поне за ден.
Да се отпусна с книга на дивана,
да сипя чай единствено за мен
и да поспра за миг поне да бягам.
Да спра да чувствам този свят -
това тежи, ужасно ме умаря -
защото злото е огромно и товар
по-тежък е дори от два самара.
Да се върна в себе си. За миг поне.
И в тишината нежно да разцъфна.
Да пусна волни подивелите коне -
олекнала, свободна, да възкръсна.