автор: ringo

„Пия, за да държа душата далече от тялото.“
О. Уайлд

За вечерта, когато си помисля,
животът по-приветлив ми изглежда!
Нахлуват в мен оптимистични мисли,
дори изгряват призрачни надежди.

Ще дойде вечер. С Пешо ще приседнем,
ще чукнем свойте чаши мълчаливо,
със страдащи очи ще се погледнем...
Във ъгъла сме тук почти щастливи...

Така е, да!...Със Пешо ни сближава
таз масичка, забутана в кьошето,
където сред кръчмарската гълчава
лекуваме си раните в сърцето...

И изповядваме се с глухи думи...
Но двама чуваме ли се, обаче?...
По погледът му - мътен, неразумен,
разбирам – надалеч умът му крачи...

И няма смисъл пак да го разпитвам
за снимчицата малка на детето...
Да я приглади дълго ще опитва
и ще я скрие тъжен в портмонето...

Ще си допием, после ще си ходим -
два силуета, люшкащи се в мрака.
И из града до съмване ще бродим,
защото никъде не ни очакват...

Ще се прегърнем братски на раздяла,
когато мракът вече се отцежда.
Настъпва нова утрин - тиха, бяла...
Но вечерта ще чакаме с надежда...