автор: galina10

Пак вълните извайват своя пенест фонтан
с грохот яростен блъскат скалите,
а в сърцата ни, свити от студ на кълбо,
пърха обич, безсезонна, непитаща.
Зимен ден изтъркулва се бързо в нощта,
под звездите леден вятър просвирва,
а по пясъка, нашите топли следи
светят в мрака и лятно се сплитат.