Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 372
ХуЛитери: 4
Всичко: 376

Онлайн сега:
:: hristam
:: Elling
:: Albatros
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдно от онези...
раздел: Поезия
автор: secret_rose

В представата за залез се родих,
а казват - с изгрев се лъчи живота.
Не знам дали и как с начало бих
заченал края си, и там каквото
наследствено в артерийте мълчи.
Не знам какво е горе или долу.
Една пътека тихичко звучи
в дъждеца плах, когато ти говоря.
Когато те припомням съм сърна
под чийто стъпки плисва скреж, не злато,
и бродещ лъч в омайна мрачина,
опиянен от нежната ти младост,
когато съм дихание в нощта,
опустошена от забравен спомен -
тогава само,
само след скръбта
покапала като конденз
се роня.
И мисля знам, че няма нов живот,
тъй както няма лесни повторения.
Но помня брод,
надолу,
като свод.
През който си преминал чист от мен.

И виждаш ли - нима това съм аз?
Беззначно е да припознавам себе.
В поезията само, на каданс.
Заради спомена. Заради тебе.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.11.2022 @ 12:18:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 28997
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Едно от онези..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Едно от онези...
от mariq-desislava на 23.11.2022 @ 18:40:07
(Профил | Изпрати бележка)
Липсваше ми тази ромоляща тъга.{}