автор: Albatros

... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама,
на пръсти в моя сън върви
и носи ми водица в стомна,
дъхти на билки, на треви,
чиито имена не помня,
и ставам същото момче,
макар и толкова за кратко –
спасило есенно щурче
в кутийката кибрит на татко,
а пощальонът с кожен сак
му дава вчерашния вестник,
и дремещият котарак
на двора припечето мести,
а вечер печката бумти
и скърца зимната бурия,
сълза в очите ми люти,
и няма как да я отрия,
невям безстрашното момче
е вече зрителна измама?...

Спасено есенно щурче
в дълбокия килер на мама.