От днешния си ден назад се вглеждам -
Там някъде, по пътя да те зърна.
Нахалост е!... Без никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи -
Една луна, звезди, омайни ласки...
На тебе допира усещам още
И пак настръхвам от предишни страсти...
Отнесени от вихрите с теб бяхме!
Това бе чудо, най-красива песен!
Във дни и нощи като в сън живяхме
И беше от Съдбата дар поднесен!
Художник, ако бях – да те рисувам!
Роман за двама ни да бях написал!...
И нямаше защо да се преструвам -
Ти бе във мен, във всяка моя мисъл!
Една любов – живот и смисъл!...