автор: sradev

Едни хора викат, че има три пола: мъжки, женски и старчески.
От друга страна Конфуции и сие рекламират възрастта над 50 години.
Аз съм съгласен с тях.

Тази година започнах по новому. Не, че нямам си работа, ама един преход към новият пол ме обзе. Имах си купчина неща да свърша и много цигари да изпуша, но ползувайки се от новогодишната почивка се затворих у дома. Нито нета работеше като хората, нито телефоните бяха за мене, а и разговорите сведох до една сричка с универсално значение. Спестеното време (подобно ми се случи лятото на 76 година, ама за това друг път - тогава бяхме ковбои) отделих за отглеждане на коса. Тя реши да ми се пъха под яката и така забелязах в себе си едни движения типични за малките момиченца (и мама казваше, че косата ми е убава). Откъдето тръгнаха настоящите размишления (от косата).

Много е хубаво да си малко момиченце!

Първо, яваш-яваш, изядох цяла паница с шоколадови бонбони. Добре е да подяждаш шоколада, когато никой не те вижда. Започнах да си пиша дневник. Ха да видиме сега кой-коя-кое съм аз! Изрових няколко томчета със стихове (любовната лирика малко ми е трудничка - "Като порастнеш, ще я разбереш.", казваше баба ми). Пред очите ми заиграха всякакви цветни ангелчета: и лилаво-зелени, и розово-сини, и дори онези на които си им викам "жчепо" (това си ми е любимият цвят - жълто-червено-портокалено и се прелива и се променя едно в друго). Като порастна ще стана художничка и ще го нарисувам в 200 картини. И никакъв циан-кобалт няма да ползувам! Но и чернички ангелчета се мяркаха, а и от белите не се отказвам.

После някакви странни шумове започнаха да се разхождат из дома. Къде вода от преливащата се вана (много интересно - пълни банята и тихо попива в мокета), която казваше загадъчно шъъър-вж-ссс, къде чайника пищи тъжно и някак си смутено, къде от горният етаж приижда загадъчният звук лллллт.

Взех си и цветните боички да боядисам буквичките, че нещо уморени ми се видяха. Математиката ми се изпари от главата, а на думата "интеграл", която сина ми изпусна в хола, гледах с телешки възторг. А с "лемата на Шварц" той просто ме шашна! Не знаех, че е толкова умен! Ще трябва да го питам едно-друго. Но той все няма време за разговори с мене. Малко съм му обидена. Какво, като е по-голям! Като порастна - ще види той! Сега от неговите книги ме боли глава. И от ракията, дето ме черпи на нова година - също ме боля глава. Горчеше ми нещо. Как могат да пият такива неща!

Преписах си и едни стихчета от Нета. Много интересно място - Халите му викат. Не всичко разбрах, но някои много ми харесват. Ама са много, няма да мога всичките да изчета, повече от хилядо са! Намерих и едни "блоги". Е, нещо като дневници с картинки и стихчета. Ама едни такива сериозни - все с черни ангели разговарят. А аз съм си още простичка - мисля си да вържа на котето панделка: синичка с ивичка.

Ой, стресна ме телефона. Не може да бъде - за мене! Кой може да ме търси? Оказа се Енгелс Ангелов. Как ли ме е намерил през девет села!? Ама той си беше офицер, а офицерите всичко намират. А на мене всичко ми се губи. Ето и цигарите ми свършиха. А може би беше агроном? Как хубаво пееше "пред нас са цъфнали житата..." Лятото ще взема да отида да го видя в Монтана да си набера макове. Един букет от макове с едни синички, ама забравих как им викат. После ще си го нарисувам! Обичам простичките букети - от полски цветя. А на мен все ми дават едни натруфени, целофанени, а и розите им не миришат - давам ги на лелките в деканата.

А сега е едно сиво-сиво навън, и вали-вали дъждец, и е мрачничко-тъжничко. Ще взема да прочета една книжка с картинки. Защо повечето кинжки са без картинки? Като порастна ще напиша една сериозна книжка само с картинки! Ама следващата ваканция, щото тази вече попривършва.

Добре, че сина ми ми подари за нова година едни песнички. Много хубави мелодии - Биитълс се казваха. Като, че ли съм ги слушала някъде. Много свойско звучат. Пустнах ги да ми свирят и съм заспала. И вие ли обичате музика?


050105
ниво 2
Сладар