автор: rajsun

(Един от най-добрите ми приятели, силен и честен, от хората, на които се крепи тоя свят, спортен тип и накрая – 16 години жив труп, на легло, пълен инвалид... Човек със силно изразени литературни интереси, обичаше да чете Паустовски, Чехов. Когато идех, все ме питаше: „Как е навън?” Един ден му казах това:)

Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко.
Дърветата ме наплюха с листа
и реших, че съм мръднал, защото

голо клонче ми стори знак,
мръсна дума в небето прочетох,
на пазара видях Пастернак,
а в градинката – Чехов.

Площадчето мърляво, дрипаво, циганско,
висне бельо по балконите.
Не можах да ги видя Вапцаров и Смирненски –
зърнах им само балтоните.

Звън на китара отнякъде счу ми се,
в рекламите като в стихове се заплеснах.
И – чудна работа! – някакъв юноша
пееше моите песни!

Накрая дяволът ме задърпа
след една изрусена брантия.
Но си рекох: по-добре в църквата.
А най-добре – при Илия.

(От „Лични стихове”)