автор: Marta

Октомври дойде ли, очаквам
осем седмици поне да продължи.
Очаквам ясените да разискрят огньовете си
- красиви до небето,
със ниско слънце - подражават му,
при това - баща, полага се -
                    да светнат в слънчевото жълто,
да го задържат,

да се огледа месецът...

О
к
т
о
м
в
р
и.


Да постои, да чака за зелено, а черешите
в приветливо червено да му размахат клоните си,
още зашумени.


Червено, жълто и оранжево. И топло.

Бръждят из въздуха лениви есенни мухи,
превира виното из бъчви под навесите.

Повесма грозде
изпод сухите стрехи.

Ухае на непрежалима есен.

Из въздуха се носят паяжини
и сладък като мармелад от лято
е ароматът на
печени червени чушки -
незрим
подписва се октомври
по кръстопътища,
из малките пресечки,
по разкопаните централни улици.
помъкнал пълните торби със зарзавати -
прелива в тихите и меки ранни нощи....

и още взе, че
оная вечер
дотъркаля огромна есенна луна
и я опече право по средата на небето!
Такава тиква и не сте опитвали!

Дебелостебла, месеста,
преобла
октомврийка!

И после как да се разсее лесно ароматът?

Луна е това!
Огромна,
          безпардонно жълта тиква!