автор: Albatros

... лятото си мина и замина – струйка дим от стар чибук с тютюн,
гларусът си клюма на комина, трака из мъглата с празен клюн,
вятърът от гърбавите лодки свлича с шкурка седем педи сол,
утрини се мъкнат – все по-кротки, сякаш друсани със валидол,
като подир гърмел от пиратка скачам от леглото сутрин в три,

лудият на детската площадка клати – празни, люлките в зори,
в подлеза, по пейките из парка, вредом се тресе оцъклен студ,
със кого да палнеш серт цигарка, да изпиеш кана-две мавруд? –
пустош! – накъдето да поемеш, с двата крака си Отвъд почти,
в Божем отреденото ти Време спомен си дори самият ти...