автор: ringo

Отиде си денят. И слънцето полегна
някъде зад хоризонта. Припадна мрак.
С тревожен писък прелетя самотна птица.
Внезапен повей се роди във храстите
и само миг след туй умря. Зловещо
надвисна предчувствие за буря.


Потръпвам. След много дълъг път
и аз съм птица, устремена към гнездото.
Вроденият инстинкт ме води – да се спася, да оцелея!
Но пътят свършва тук!
Дали не закъснях? Какво ме чака в тъмнината?
Спасение, а може би възмездие за грехове
и минали вини?

По-вероятно – нови изпитания!
Безкрайни часове процеждат се във мрака.
Във клоните изплаква птица.Тревожен шепот на листа.
Без дъх останал, тичам, но не се помръдвам.
И викам силно, но без глас!

Къде е вярната посока?
О, сигурно съм много грешен
и трябва да изплащам тежки грехове –
и собствени, и чужди?...
И ще се лутам още в мрака с разбити колене
и наранени длани.
Ще трябва да платя за всеки грях!...

А бурята е вече тук...
Ще оцелеят праведните,
горко на грешниците!...
Трясва гръм...
Разцепва се небето и лумва бяла светлина...
Във клоните проплаква птица с моя глас...
...
Отвън петлите гръмко се надпяват,
а през разкованите дъски
на старата ограда
минава с новата си топка
детето на съседа.

От прага мама кротко се усмихва:
"Събуди ли се, сине? Ела да хапнеш...
Ще бъде днес прекрасен ден!..."

Най-сетне пак съм у дома!...