автор: pepelqshka13

Слънцето изгря, но ето, облаците по небето скриха светлия му лик и между облачетата наднича по някой слънчев лъч. И рисува по облачетата чудни шарки от светлина и се появява чудна, вълшебна стълбица, нагоре в небето...
И ето в мен, детето се събужда и пристъпва боязливо на първото стъпало и намира цветенце красиво и се навежда, да му радостно прошепне: - Ех, че си красиво ти, с дивна красота и омайна миризма. На второто стъпало вижда ябълково дърво, отрупано с плод, откъсва си една ябълка, сладко си похапва и на дървото благодари! А на третото стъпало котенце е спряло и започва да му се в краката гали и сладичко да мърка: - Мър, мър, мър... А на четвъртото стъпало кученце сладко с обожание гледа детето, което спира за почивка и е вече на петото стъпало. Тук то книжка си чете за живота, за вярата, надеждата и любовта, за мира и свободата, не само на тялото, но и на душата. И тогава идва шестото стъпало, а там едно красиво облаче е спряло, като пухено легло е и за сън детето приканва. Да полегне и да се на съня наслади, защото още път го чака по стълбицата до небето. След сладкия сън идва седмото стъпало, а там една река слънцето е огряло, а водните пръски от водопада там, искрят с цветовете на дъгата. И детето изтичва с боси крачета, под водопада застава и с разперени ръце, затваря очи и щастливо плесва с ръце. Ах, колко е щастливо моето сърце от водната благодат: - Водичке, водичке, мила, сладка и живителна, много те обичам, ти си толкова жива, галеща и пленителна... Но вече тръгвам на път, защото осмото стъпало ме зове, къде ли ще ме отведе? И ето ме на една поляна в Балкана. Отвсякъде планини, а поляната искри, като Чипровски килим красиво е изтъкана, с цветове и аромати е застлана. Като булка в носия е красива и засмяна. А аз радостна лягам сред билките и цветята и замайва ми се главата от тази чудна красота. Но вече деветото стъпало ме очаква и скачам на крака и тръгвам и какво да видя. На едно голямо дърво люлка се е залюляла. Пълно е с деца и едно момиченце засмяно се люлее, всички деца са весели и щастливи и смехът им весело звъни, като камбанка: - Звън, звън, звън... Хей, хора, събудете се от сън дълбок и се вгледайте в детето, вътре във вас. Дайте му цялата цялата си обич вий и го поглезете с някое обичано лакомство, любимо хоби или мечтано подаръче. Полюлейте се на люлката с децата и се качете на крилете на мечтите и с тях полетете до незнайни висини, изтъкани от здраве, щастие и любов! А там вече ме очаква и десетото стъпало. Пристъпвам, а слънцето с енергия, сила и мощ ме е огряло и стопля моето тяло и моето сърце, а душата ми е цяла като слънце засияла и е тъй радостна и щастлива! Като птица би полетяла в небето, като делфинче, плуващо в морето, като колибри, пиещо нектар от цветето, като пчела от цвят на цвят, събираща ароматния прашец... Като феникс, възродена от пепелта, лети моята душа, обичаща цялата вселена. И ето ме, вече съм на брега на морето, там е единадесетото стъпало и сякаш времето е спряло в детството ми... Вълните огромни, а пясъкът мек и топъл, аз събирам мидички и красиви камъчета и замъци сътворявам с много любов. Пиша си името и рисувам по пясъка едно усмихнато слънце, къща, деца, цветя и една красива дъга, която ме вика: - Хайде ела и се на мен ти покачи и до дванадесетото стъпало, ти стигни... А там ме очакват безброй звезди и омайна луна, загадъчна, мистериозна, тайнствена и вълшебна. И аз изморена от дългия път, лягам на луната в един тих кът, събирам си няколко малки звездици и с тях се завивам и си сладко заспивам. И сънувам, сънувам тебе живот, ти си загадъчен като кивот и си толкова труден, но и обичан от мен, от теб, от нас, от всички хора на Земята! Благодаря ти, Живот, че ме има тук и сега, но каква ли е моята мисия на Земята? Сънувам, бленувам, мечтая и зная, че доброто ще изплува и ще победи накрая и ще настъпи радост, голяма радост на Земята! Обичайте се като братя и бъдете благословени с Божията любов! Обичам ви!