автор: Albatros

... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града,
един бакшиш от старата пиаца ми я отмъкна – в седем сутринта,
и бързият през Плевен, Мездра, Враца отведе я накрая на света,

от мъка почнах пак да пия бира, ден-два сънувах нейните коси,
не щеш ли, снощи зърнах на простира забравеният бански да виси,
скатах му двете пухкави чашлета при ризите във моя скапан скрин,
и гащичките с четири райета, спираловидни – в цвят ултрамарин,
не вярвате ли? – ще ви ги покажа, пак да се върне – обеща ми тя! –
прекрасната девойчица от плажа с един забравен бански на цветя.