автор: pepelqshka13

Аз съм била много малка, на 3 годинки. Била съм мъничка, пухкавичка, с гривнички на ръцете и краката, с леко къдрава коса, в която майка ми е вързала една бяла панделка. Облечена в шарена рокличка и с бяла престилчица с къдри на презрамките, а отпред едно голямо джобче.
И така един ден майка, татко и аз сме отишли горе на на баира и в ширналото се поле сме имали парцел с царевица. А до нея бил един блок с бял, узрял вече за бране памук. Майка и татко оставили багажа си и мен на края на блока и започнали да копаят. Но блоковете в село са големи и дълги редовете, по километър и повече били. И докато отишли до другия край и се върнали при багажа, мен ме е нямало там. Те много се уплашили и започнали да ме търсят и викат, а мен никъде ме няма. Където и да погледнат, редовете с царевицата, а в другия блок се белее памука. И изведнъж чули гласа ми, заслушали са се и ме открили в блока с памука. Той, бял нацъфтял, виждала ми се е единствено бялата панделка. Аз съм брала памука, слагала съм го в джобчето и съм си песничка пяла. Весела и щастлива с обичните ми татко и мама и памукът бял с мен е песничка запял.