автор: pepelqshka13

Ето ме, облечена в червената рокля. Моята любима баба Гена, мечтаеше да ме види в червена рокля, още като бях дете. И сега щастливо ме гледа и ми се радва от небето.
И така, аз вървя нагоре в планината по една козя пътечка. Спирам да си отдъхна и да се полюбувам на страхотната картина, която се откриваше пред мен. Цветята ме омайваха с аромата си, а птиците ме омагьосваха с песните си. Въздухът беше чист, омаен, като божествен нектар и аз с пълни гърди поемах живителните глътки. И въпреки, че бях сама, аз не се чувствах самотна, а бях щастлива, че и аз съм частица от цялата тази красота.
Погледнах хоризонта, вече розовееше във всички оттенъци и се показа слънцето. Като магия небето се обагряше в красиви цветове, а лъчите му като слънчеви пътеки, докосваха нежно земята и тя се радваше на ласката му. И разцъфтяваха цветята в чудни, красиви очертания и се разнасяше омайно дихание. А аз онемяла, бях затворила очите си и се наслаждавах на лъчите, галейки моето лице. И тръгнах пак, но все едно не вървя, а плувам или летя, така леко ми беше, все едно бях перце едно. Което вятърът върти и духа, а то се като дете щастливо върти и от смях залива. Смеят се очите, като две звезди и лицето мое сияе, смее се планината и реката, която някъде тече. Смее се щастливо и моето сърце, даже слънцето ми намигна с лъч един и ми се радостно засмя. И ей ме на, вече съм на върха и се откри поляна с цветя и реката, която мързеливо си тече ли, тече и ми нашепва:- Ела, ела и се изкъпи и с много енергия зареди. Аз вървя по брега и красиви камъчета събирам и чувам шум, някъде там. И тръгвам пак, водена от невидима ръка и след един завой, като в рай и ад се откри водопад. Гледам водните пръски, от слънцето огрени, бяха като скъпоценни камъни оцветени. Като в транс под водопада заставам, затварям си очите и се наслаждавам на водата, падаща върху мен, която ме галеше, галеше. А аз бях така щастлива от водната благодат и от усещането за моята мечта, която я изпълних сега. За което на Вселената, Благодаря!