автор: YOTOVAVA

Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър.

Да го повия във листец от ясен
и акварела му карминен
да смеся със небесносиньо,
когато дойде изгревът – прекрасен.

Художникът прибра платната.
В палитра Божия – душата,
прикътах аромат и багра,

прашинки слънчева позлата,
кора бреза и кръпка лято –
на скришно в крушовата ракла.