автор: wingless

Денят рисува - есен и листа.
За него невъзможното е лесно.
Рисува мен,минутите,света,
преди да скрие всичко - неизбежно.

Рисува ми сърце,тъга,душа
която учи как да се смирява,
целувките на вятъра с дъжда -
и сам е в този грях.И им прощава.

За миг притихва - за да продължи,
преди да са заспали цветовете.
Но ние можем дълго да мълчим -
безмълвието крие часовете.