автор: Icy

Понеже се ограждах със стени,
които да ме пазят от намеса
в спокойствие, което не боли,
и никой за другар не си харесах,

сега стоя самичък в парещ мрак
и чакам някой да ме заговори,
но тишината знак ми дава пак,
че няма кой вратата да отвори,

че в собствения си измислен храм,
където сам въведох тишината,
все тъй ще си остана с нея сам,
а ласката ще бъде непозната,

че даже зад дебелите стени -
добри пазители на самотата -
орисано ли е, че ще боли,
от болката ще пия без остатък.