автор: sljapata

С петнайсет пръста хванах бримките на времето
разнищих всяка дупка остаряла
изгризах ноктите до побеляване
и …пак остана нещо за изравяне...

завързах всички нишки изтънели
проядени от паяци-съмнения
и кривото със мярка "днеска-вчера"
изправих с угризения
напръсках с четката за дирижиране
присъдите на детските въпроси
и смело заиграх се с възлите
пристягани разрошени фантазии
запретнах спомените върху стола
пред масата със вчерашна вечеря
в краката ми изсипаха се копчета -илюзии
с какво се шият толкоз мигове сгрешени!
Разпорих времето …
и взе, че нищо не остана …