автор: Dendu89

Ела, ела! Наливай.
Има още –
и чай, и обич. Огън. И затишие.
Събираш в шепи
тъжните ми нощи,
събирам любовта в
четиристишие.

Ела, ела. Отворено е.
Влизай.
Че дебне вън опасен
нощен хищник –
тъгата влачи черната си риза.
Обичай ме,
дордето я събличам.

Ще стана много
нежна и различна.
Ще стана като капка
лунно злато,
и падайки в калта ще се издигна
и ще се сгуша право във душата ти.

Сега е зима.
Много е студено.
Дъхът ти топъл
нежно ме събуди.
Земята се върти и спира в мене.
А между нас – любов.
И пеперуди.