автор: pastirka

В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.

Зад облака, съблечени до свян,
телата ни желание рисуват.
От извора на смях неназован
ти пиеш прежаднял. И не сънуваш.

Презрамките на тихата тъга
се свличат пред лиричните забрани.
Звъни нетърпеливото "Сега!"
в сърцето ми, превърнато в камбана.

Морето ще запише с дъх зелен
мечтите, чуло всяка моя мисъл.
С криле от вяра чувствата у мен
излитат от светлинната си писта.

А Слънцето започва от зори
вършитба по хармана си небесен.
Секундите пияни са дори,
ухаещи на хляб, с души замесен.