... дюкянчето край Римската стена със вечния албанец Сиваюши
навярно от Балканската война до днес не беше спирало да пуши,
с портретите над старото кюмбе на Ленин, Сталин, Тито и Гагарин,
бай Сиваюши май единствен бе във Варна със кетап за обущарин,
от него кътам споменче – налче, на шкафа във семейната ми спалня,
по цял ден чувах звънкото чукче връз неговата малка наковалня,
а вчера, както кротко си седях с бай Сиваюши, спря една „Yamaha”
едни мъже – напомпени на max, му казаха, че трябва да се маха,
бай Сиваюши гледаше – смълчан, и сетне се изгуби из квартала,
и подир ден албанският дюкян превърна се във малка фитнес зала,
доде пред входа якото биче по цяла нощ тревичката си пуши,
в съня ми трака малкото чукче на моя стар приятел – Сиваюши.