автор: ringo

Ще дойде ден, мен няма да ме има,
но той - животът - ще върви напред.
Във труден час във стих ти потърси ме
и аз отново ще съм редом с теб.

И пак ще стъпваме в тревите росни
на летния, отскоро буден ден,
със поглед нежен аз ще те докосвам,
а ти безмълвна ще се сгушваш в мен.

И двамата ще поздравим зората -
целунати от първите лъчи,
ще грейнат върховете на гората
и музика в душите ще звучи...

Денят ни пак ще бъде празник светъл -
от спомен в миналото възкресен,
и надалеч в гората ще отеква
любовен стих на тебе посветен...

А вечер късно ще броим звездите,
мечтите ще изпращаме към тях,
във мрака късни птици ще прелитат
и ще ехти щастливият ти смях...

И омагьосани накрая ще притихнем
на любовта в магичната й власт...
Наоколо животът в миг ще стихне
и времето ще спре заради нас...

Във утрото, когато се събудиш,
че сън било е - ти ще разбереш...
Повикай ме, когато пак е трудно -
ще дойда, за да знам, че си добре!...