автор: mitkoeapostolov

Здрача слиза бавно от Балкана,
присяда под прозореца да провери,
коя ли песен тази вечер ще захванат
невидимите през деня щурци.

Но вместо туй нощта раздира писък
от отчаяните устни на жена,
а Здрача се снишава все по-нисък
от потъмняващата с всеки миг трева.

Жената се понася сред звездите
и търси сякаш алчно във нощта,
къде сме си загубили мечтите,
та в безсъние прекарваме деня.