автор: Albatros

... и къде ли се скри? –
може би вдън гори
отлетя ми щастливата пролет? –

от брезите сега
капе бавна мъзга –
аз за слънчице, помня, се молех.

Друго време дойде –
вее снежно перде
и се вихри в душата ми зима.

Накъде да вървя –
ми кажи? – накъде,
ако някъде още те има?

Планини от печал
аз към теб извървял,
в твоя сън, в твоя скут ще се срина.

Колко малко живот
Господ Бог ни е дал! –
по-нетраен от дим през комина.

За какво бях дошъл?
Мъж – сред вълците – вълк! –
аз към теб намотах не пътеки –

вятър – в дол и ждрело –
би ме челно – и зло! –
днес потъвам в очите ти меки.

Сън е всичко било!
Постели ми легло? –
и до теб да се будя – навеки!