автор: Icy

Запотени стъкла ме привличат.
Нейде вътре камина трепти.
Покрай тях аз смутено надничам,
а сърцето ми бясно тупти.

И за миг се пренасям оттатък,
всред усмивки, шеги и игри.
И макар и мигът да е кратък,
нещо в мене отново кипи.

И с премръзнали пръсти чертая
във снега, разпрострял се навред:
„Пролетта в мен отново сияе!“
И спокойно поглеждам напред.