... да имах мъничко талант – и, гушнал своята китара,
щях просто да съм музикант на варненската жп-гара,
щях да си дрънкам от зори, и под пробягващия припек
във шапката ми не пари – а злато! – щеше да се сипе,
щях дом и челяд – и Жена, да храня с мъчните си ноти,
признат във цялата страна! – почти Лучано Павароти,
да слязат с бързия експрес при мен Карерас и Доминго,
и – триото тенори днес! – направо да ударим бинго,
а аз се чудя – със какво тесто съм, Господи, омесен? –
във фейсбук, близоо или в тво ви пея песен подир песен,
и тъй я карам – сам и слаб, но от това не правя драма.
В държавата, в която хляб за музиканти просто няма.