автор: pastirka

"Самите думи ухаеха на лято.
Виното беше лято, хванато
в бутилка и запушено с тапа."
Рей Бредбъри

Магьосник ли си, мистър Бредбъри,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За този еликсир добри пари
се готвят да дадат, дочух аз, хората.

Не зная от глухарчета ли е,
но като изгрева с душа се пие.
На устрема пришием ли криле,
от чувства в безтегловност ще сме ние.

И в нашите пробляснали очи
ще се заражда нова лудория.
След чаша Лято няма да горчи
в живота нищо! Сипваш си магия,

забравяш за студа навън и в нас,
дъга превърнал мислено в икона.
Звездите ще са вече твой компас,
мечтите щом приемеш за закони.

Аз днес се размечтах като дете
за кипнало в бутилка жарко Лято.
Спестих лъчи от слънцето, но те
ще стигнат ли да ти платя богато

за всяко малко чудо и ключа,
от тебе съхранен, Рей, в топли думи?
Заставам на опашката, мълча,
но мислено се моля помежду ни

безкрайно Лято да се настани
с усмивки като бели пеперуди!
Бутилката отворил отстрани,
на екс ли да я пие, мъж се чуди.

09.07.2022