автор: BAIGEZAN

Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.

Твоят кон си го развявяше..
Аз чаках, в ъгълчето свит.
Любов на другите раздаваше,
от чувствата си бях аз бит.

Ти нехаеше за мене.
За тебе бях последна дупка.
Чувах нощем , па и денем:
,,Разкарай се оттука, чупка!".

Обиди всякакви търпях
с моята си фикс-идея.
Така и не се осъзнах...
Ей, копеле, не си за нея!

Сега, когато си дъртяга,
да ме омагьосаш искаш.
Но...май меракът ми избяга.
Къса клечка ти ще стискаш!

Живота си го пропилях
да чакам някаква принцеса.
Накрая, чак сега, разбрах-
май трябва да си клатя феса!