автор: Albatros

... в дворчето с три орди котки и разгонен котарак
вечерите падат – кротки, в благия смокинов мрак,
дрипи тишината стелва, крее залезът – фламбе,
и луната грейва – мелба, върху звездното небе,
непознати, тъй далечни – рой натирени деца,
тръгват в кривите пресечки силуети без лица,

нито: – Здрасти! – да им кажа, нито тихо: – Лека нощ! –
уж делят ни два етажа? – а защо светът е лош,
нощ приижда, ден преваля – тъй животът си тече,
хляб за просяка и краля щедро даде – по парче,
с мен ни крайчето си делна, нито бира пи на крак –
тази нощ ви черпих с мелба в благия смокинов мрак.