автор: Albatros

На моя внук Борис Станков

... когато бях момченце голобрадо
и скитах се щастливо по брега,
не предполагах, че ще стана дядо,
но Времето и мен опроверга!

Мелтемът щом тръстиките усуче,
и бавната вълна́ се довлече́,
на плажа слизам с малкото си внуче –
щастливо старче – със добро момче!

То ме разпитва – колко ще живея?
И аз ли ще съм старец като теб?
И кротичко присядаме връз кея,
вторачени в морето – синя степ.

Понявга две-три мидички ми носи.
И казва : – Дядо, пак ще донеса!
И аз потъвам в детските въпроси,
и гълтам си – без отговор, гласа.

Съдбата с мене яко се закучи.
Бях корабокрушенец върху риф.
Бъди щастливо, мило мое внуче! –
тъй както аз със тебе бях щастлив.

3 юлий 2022 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.