автор: BAIGEZAN

Хвърлих въдица в реката
и захранка два-три ката.
Чаках рибата да върже,
да я изловя набърже.

А бая си аз почаках...
Цял роман прочетох, плаках.
Щото той сапунка беше.
С него времето летеше...

Плувката не мръдна вече
час и повече, човече!
Ква е таз захранка, брат?
Ще остана май валат.

Тя и рибата е хитра!
Своя има си палитра.
Даваш кльопане безплатно,
хапва го и хоп-обратно!

Ти висиш като сопол,
зиме-сгушен, лете-гол.
Чакаш улова да хванеш,
но капо ще си останеш!

Абе, я да ида в Мол-а,
да си купя аз пържола,
па да седнем със комшията
да си пиеме ракията.

Да си хапваме мезета,
да си правим мухабета
и рибарски да разтягаме
чак докато си лягаме!