Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 907
ХуЛитери: 0
Всичко: 907

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъщичка и буря
раздел: Поезия
автор: pc_indi

"Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил.
И за царските палати
не бих те сменил."
Ран Босилек

Къщичката ме посреща с тайните си знаци.
Борила се славно с ветрове - юнаци.
Борила се, милата и ги победила,
нищо, че в борбата с белег се сдобила.
Явно много загрубяла е била играта -
ангели подпирали със крила вратата -
ветровете смъмрили на ангелски езици:
"Бързо да се махате! Тук живеят птици!"
Тихо, кротко и зелено е сега у нас,
и на пейката от жица пеят Юлето и Спас.
Щъркел е настъпил гордо покрива отсреща.
Жабите не си ги давам, черпя го с череши.
Котките се изживяват като Павароти
и на кучето улучват класиката в нотите.
Я, умората задрямала вече във хамака...
Тъй де.. Поигра доволно, няма да ме чака

2021 г.


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.07.2022 @ 09:14:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 12332
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Къщичка и буря" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къщичка и буря
от Marta на 03.07.2022 @ 21:03:22
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Моята къща на детството дигна я буря ли, щорм ли...
дигна я все със чешмата и със кованите вратници,
с храстите и асмите, с всичките стари дървета,
скринове и бюфети, тънки и плътни пердета,
маси, долапи, кенета, залези между зарзали,
шеметни спомени летни, макови кукли и лъкове,
меките длани на баба, белите и куверти...
С цялата дълга ограда, с покрива и комините,
с горната и веранда, дето се къпел баща ми
лете под дъждовете...
Дигна я. Няма ми къщата там дето все ме е срещала,
няма отсреща и щъркели, няма ги баба и дядо,
татко ми и сестра ми -
тъй
ще си казвам, че бурята някъде ги е отнесла,
заедно с цялата къща,
заедно с цялото детство,
са се стоварили сигурно
върху най страшната вещица


Re: Къщичка и буря
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 05.07.2022 @ 01:13:34
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Еххх...Марция... Това е Избрано Поезия! То коментара по- поезия от коментираното! :) Благодаря за този дар! И те прегръщам много силно!!!

]


Re: Къщичка и буря
от Marta на 14.08.2022 @ 00:00:31
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Това обръщение ме връща в едни наивни времена, тогава имах още къща със детство, и сестра.
Менят се времената, и ние с тях, щем не щем. Ти предизвика коментара, ако не бях прочела твоята къща, нямаше да го напиша - зажигалка ;)

Чистата истина е - последния път като си бях в родния град, къщата я нямаше, беше изчезнала безследно. Мястото и в двора беше изравнено. Троха цимент не видях, парче керемида - нищо не говореше за това, че там е имало къща. Все едно наистина я е завихрило торнадо...Табелката "Образцов дом" беше още там. На едната желязна врата...Не знам дали ще я има оградата като отида следващия път.

Прегръщам те, Стефи, идва ми се да те видя в твоята жива и весела къща :) Твоята къща за връщане, в която се върна! Истинско чудо си е!

]