автор: melange

Ако аз създавах лятото,
даже без да се замисля,
щях да го започна някога
с рижаво небе по изгрев.

Щях да му усиля звуците –
на щурците песнопоя,
глас на кратък дъжд в капчуците,
мъркащи вълни в прибоя.

Щях да втрия аромата му
в дългокоса лавандула,
линиите по ръката ми -
в пътища да изпътувам.

И събрала в куфар себе си,
щях тъй лесно да успея,
в страст, емоции и белези,
да усещам, че живея.

Ако аз измислях лятото,
докато потта си бърша,
щеше да започне някога,
ала нямаше да свършва!