автор: Lombardi

Отец О-Браян ужасено се бе втренчил в календара. Бе 15 декември и след 7 дни идваше Коледа. Освен че трябваше да обяснява на смотаното си паство за пореден път кой е Исус и какви ги е вършил, трябваше най вероятно и да прекара коледа сам.
Последните години , неуспешно се опитваше да се натресе на някой за да опита Коледният обяд и дай Боже да получи някой подарък. Дяволските членове на паството му се измъкваха по най нахалният начин.
"Отче, но това е семеен празник", "С най голямо удоволствие отче, но ще идва тъща ми и няма как" или най ненавижданото "Съжалявам отче, случи се трагедия в семейството и …"
"Трагедия - дрън дрън"- помисли си ядосано пастора докато преглеждаше сутрешната поща. Изведнъж отеца нададе крясък и се изстреля в небесата от ужас. Треперещите му ръце издърпаха от купа писмо, подпечатано с два кръстосани ключа. Не се бе сещал за Ватикана откакто завърши семинарията и не го заточиха в това забравено от Бог и хората място.
Силното почукване по вратата сепна пастора и той се затътри да отвори.
- Аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа от ордена на светите братя, радвам се да се запознаем.
Отец О-Браян изгледа високият, слаб Жан Луис де Гваделупа и потръпна от студените му инквизиторски очи.
- Здравей – плахо поздрави отеца – нещо си се объркал, това не е Гваделупа, даже не си нацелил континента.
Инквизитора не обърна внимание на язвителната забележка а насочи вниманието си към църковната котка, която взимаше вечерната си вана в кофата с вино.
- А това ли, Давид обича виното. Прави кожата му по гладка – опита се да разведри обстановката отеца – какво всъщност те води в моята скромна обител ?
- Искаш да кажеш моята, нали получи писмото за преместване?
Църквата направи няколко оборота около оста си и се стовари върху отец О`Браян с цялата си тежест.
"Кардинал Риналди. Отстранен си. Премествам те на майната си. Предай енорията на пастор Жан до Коледа. Тъпо копеле. Край."
Отеца махна немощно с ръка към пастор Жан и се понесе в нощта да търси лек за болката.
Светата обител бе разположена в края на селото, подслонена между нежни люлякови върби. Заведението бе дом за всички огорчени и загубени души. Отец О`Браян немощно отвори врата и се стовари на бара.
- Изглеждаш като нещо повърнато от крава – бодро поздрави Зиги, барман и горд собственик на "Дебелата Грета"
- Наливай – изгрухтя пастора
Зиги съчувствено му наля чашка абсент.
- Да не съм поръчал плутоний – изкритикува отеца – давай бутилката
Сянката на непоправимото бедствие надвисна над това богу угодно място и предвещаваше огън и жупел, както би казал поета. Разтревожени погледи се впиха в отеца.
- Местят ме – надигна бутилката пастора
Гробната тишина бе нарушена единствено от падналите чаши изпуснати от някоя омекнала ръка. Дори и прозорците спряха да се тряскат от течението. Една от домашните мухи погледна изумена другата и поклати огорчено глава.
- Къде те местят ? – промълви отчаяно Зиги
- На майната си, така каза кардинал Риналди .
- Къде е енорията "На майната си?" – попита разтревожено един ветеран.
Никой не бе чувал за това място и всеобщото мнение бе че пастора много я е закъсал.
- Не изглежда добро място, имайки пред вид как са го нарекли – загрижи се рибарят с розовите панталони - ще ти се разкаже играта
Отеца реши да им сервира и другата лоша новина .
- Дойде заместника ми – лаконично уведоми последният компанията – ще го видите на утрешната служба, жална ви майка чеда мой.

*****

Неделната служба още не бе започнала но църквата вече беше необичайно пълна. Новината за преместване на отец О`Браян в новата енория и неговият заместник бе обиколила селото. Отеца се качи на олтара и немощно поздрави паството си. В този момент, високият, сух пастор се качи и избута нахално предшественика си .
- Тишина, аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа от ордена на светите братя и съм новият ви духовен водач. Не знам как е било по времето на отец О-Браян, но при мен има желязна дисциплина. Никакво пиене, пушене и други греховни глупости. Сега отворете на страница 1, Битие.
- Казах да отворите на страница 1 – изрева инквизитора и тресна с Библията по олтара.
Всички погледи се обърнаха към отец О`Браян който само съжалително поклати глава и избърса сълзите си.
Следващите два часа бяха изпълнени със ревовете и заплахите на пастор Жан към грешниците пред него, докато обясняваше сътворението на света. Веселото настроение по време на гъгнещият проповеди, в който и сам не си вярваше отец О`Браян се бе изпарило. Инквизиторският пламтящ поглед на новият пастор изпепеляваше всичко по пътя си. След като завърши с едно гръмко "Амин" и отмени задължителната до момента неделна почерпка, пастор Жан се оттегли в покоите си като много, ама много лош древно-римски император.

*****