автор: Lombardi

Отец О’Браян хъркаше като моторна резачка в собствената си спалня. След опита си да приобщи всички в „Дебелата Грета“ към еврейската вяра, само с помощта на Бог бе успял да се прибере и да се просне в леглото.
Едно леко почукване изкара пастора от комата и му напомни, че все още не е от дясната страна на Господ, а на този грешен свят. Отеца призова всички светии на помощ, изправи се и немощно се заклатушка към всекидневната .Силите му стигнаха само да отвори вратата, после придърпа един стол и любопитно проследи гигантската черна муха която се спускаше от покрива. Джорджи прилежно се бе качил на камбанарията и от там се приземи на покрива на нафуканият пастор като едва не си изпочупи краката. Махна десетина керемиди от покрива и плавно се спусна в къщата, закачен на тънко найлоново въже, купено от местният рибарски магазин. Тъкмо се люшкаше насам-натам, когато забеляза една бледа сянка в отвратителна розово жълта пижама с малки ананасчета по нея, седнала в един стол да поклаща глава в ритъма на въздушната акробатика. Сърцето му спря, ръцете отказаха, а тънкото найлоново въже реши, че му стига толкова дундуркане насам-натам и се скъса. Нещастникът се стовари направо в краката на сянката с розово жълта пижама с малки ананасчета от около 3 метра.
Отец О’Браян бе леко озадачен от случващото се. В Библията подобни неща не се случваха, затова реши да поздрави любезно.
- Здрасти , как е хавата ?
Очилата за подводен риболов на Джорджи се бяха изметнали, та не виждаше добре любезната сянка.
- Здрасти, само минавам. Нямаш алармени сензори по пода?
- Съжалявам, ако съм те разочаровал! Но можеше просто да минеш през вратата.
Професионалната гордост на Джорджи бе адски засегната.
- Не те познавам, но един уважаващ себе си крадец никога не минава през вратата! Дори да е широко отворена!!!
Логиката на крадеца не бе много понятна за пастора, но той прие нещата философски. Свят широк, откачалки всякакви. Мухата придърпа един стол и се намести нервозно в него, оправи очилата си и с неистов писък подскочи нагоре, опитвайки се да хване тънкото найлоново въже. Пастора се възхити на физическите умения на крадеца и дори леко се разочарова когато на последният не му стигнаха сантиметри да докопа въжето и се строполи ридаещ обратно на стола.
- Отец О’Браян! – изстена Джорджи, осъзнавайки че светът му свършва.
- Да, синко? – пасторът бе поласкан, че дори и крадците знаеха името му – Не ти се бъркам, но явно тази професия не ти се удава! Трябва ти честна и почтена работа, по 8 часа на ден и срамно малка заплата. Така ще оцениш малките неща в живота и ще се приближиш към господ.
- Да, отче!
- Ще ходиш редовно на църква и ще почиташ божите заповеди и най вече, не кради!
- Да, отче!
- Ще се ожениш и ще си завъдиш много деца.
Джорджи бе съгласен на всичко само да се разкара невредим от къщата на пастора.
- Да отче, ще завъдя много деца! Мога ли да си тръгвам сега?
- Не още синко, клекни да те благословя.
Джорджи се сгъна на земята и латексовият му костюм с трясък се разпра, докато пастора го удряше по главата с нещо като мокър парцал и мърмореше под носа си.
- Това е! Можеш да тръгваш към новият си живот. И за да не забравиш какво си обещал, бих искал да вземеш за спомен едно нещо.
Отец О-Браян откачи от стената картината на угоеният петел с надпис „Дебелата Грета“.
- Всеки път като погледнеш към нея, ще си спомняш за мен и твоят обет към бога. Вземи я синко и на добър час!
Душата на Джорджи искрено се разбунтува. Не можеше да приеме произведение на изкуството придобито по честен начин. Репутацията му ще бъде срината и членството му в крадливият синдикат прекратено.
- Съжалявам отче, не мога да приема!
- Настоявам синко, не мога да я взема обратно. И без това имам кошмари когато я гледам.
Ситуацията бе патова, когато изведнъж на Джорджи му проблесна как да излезе от неудобното положение.
- Отче, би ли я закачил обредно на стената? След което се обърни и се прави че ме няма.
Пастора бе съгласен на всичко само да се отърве от гадният петел .
Джорджи се плъзна с бързината на хрътка по пода и застана пред „Дебелата Грета“. Огледа стената внимателно за микро камери, след което бавно и внимателно повдигна картината и провери за сензори. Затаи дъх и много предпазливо откачи петела от стената, надявайки се да е обезвредил всяка аларма. Целият се бе изпотил от напрежение, но свали успешно платното от рамката и го прибра. Провери да не забравил някой от инструментите и с котешка стъпка се отправи към вратата.
- Благодаря отче!
- Бог да те благослови сине мой!
Отец О’Браян доволен се отправи към спалнята и потъна в блажен сън, изпълнен с малки ангелчета който го възхваляваха за добрите му дела. Забеляза че едно от тях държеше малко лъкче със стреличка но това не го впечатли особено. Беше щастлив.