автор: ringo

На моменти отчайвам се просто
и замлъквам задълго смутен.
Нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен...


И безсмислено драскам по листа,
но от никъде лъч светлина!
Силни думи, неказвани, искам
да напиша, но бягат ми - нА!...

У дома и стените облепих
със поети - портрет до портрет!
Белким музата тъй да се сети,
че и тука живее поет...

Пък си мисля - че как ще се сети?
Само аз ли я чакам в нощта?
Що зациклили има поети
и последна надежда е тя!...

Но ще чакам - какво ми остава?
И ще драскам куплет след куплет...
Тя - хартията - всичко прощава!
А при музата пазя си ред!