автор: Albatros

... дали не са ми зрителна измама
вихрулките на твоите коси? –
събуждам се – и виждам, че те няма,
и питам се – къде сега ли си,
друг някой ли на твоя скут се нежи,
и те целува тихо призори,
не като мен – в легло със таралежи! –
далече от очите ти добри,
о, Господи, защо ме изостави
без Нея в стих и в сън да си летя? –
в дълбоките ми пролетни дъбрави
повяхнаха ми всичките цветя
денят ми се търкаля към предела,
а аз изпускам живия живот! –
ужасен влак без светлинка в тунела,
дошъл – и отлетял на собствен ход,
към теб пристъпвам винаги на пръсти,
прости ми трите водчици "Smirnoff"?

За теб във храма Господ Бог се кръсти,
когато аз умирам от Любов.